Jan 22, 2010, 2:06 PM

В старческия дом

  Poetry » Civic
788 0 7

Това е старческият дом –

пуст двор, тъга, стени олющени;

лица, които мълчешком

ме милват с поглед добродушен...

 

О, старци, в сетния си дом

нима намирате утеха?

Крещят сърцата мълчешком

под черни, овехтели дрехи!

 

О, майки, родни синове

нима очаквате пред прага?

Треперят слаби колене,

в очите пари топла влага!

 

Така е в старческия дом –

тук с двайсет лева срещат Бога;

очите гаснат мълчешком,

ръце умират в изнемога!...

 

Това е старческият дом!

Вратите му не се заключват!

Отивам си... а мълчешком

ме следва беловласа участ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...