В стария ми град
В нощния сумрак -
земята потънала във сън,
сняг нежно я вали
в стария ми град.
Взрян в празните
навяти улици,
нащърбените стени
и посивелите прозорци,
скитам се без време и без цел!
С брулещия Северняк
и с всеки следващ миг
лед сърцето ми обвива.
И с всеки следващ дъх
животът отлита със студа,
дорде падне сред калта
и разтопи се като снежинка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богомил Все права защищены
