Jun 5, 2009, 11:54 AM

В стария ми град

  Poetry » Other
700 0 1

В нощния сумрак -

земята потънала във сън,

сняг нежно я вали

в стария ми град.

 

Взрян в празните

навяти улици,

нащърбените стени

и посивелите прозорци,

 

скитам се без време и без цел!

С брулещия Северняк

и с всеки следващ миг

лед сърцето ми обвива.

 

И с всеки следващ дъх

животът отлита със студа,

дорде падне сред калта

и разтопи се като снежинка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...