15 окт. 2023 г., 09:17

В стиховете се разплака

401 0 0

     

 В стиховете се разплака

 

Аз дълго чаках любовта,

а тя вълшебната избяга.

Напусна моя дом сама,

в сърцето ми остави рана.

 

Когато спуска се нощта,

аз търсех стъпките ти в мрака…

Лекувах моята душа,

опитвах се да бъда силна.

 

Очите ти и в нощ, и в ден

преследваха ме неотлъчно

и чувствата отново в мен

ми шепнеха любовно, нежно.

 

Сърцето мое преболя

и спомените избледняха,

и само моята душа

във стиховете се разплака.

            Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...