В стиховете се разплака

 В стиховете се разплака

Аз дълго чаках любовта,

а тя вълшебната избяга.

Напусна моя дом сама,

в сърцето ми остави рана.

Когато спуска се нощта,

аз търсех стъпките ти в мрака…

Лекувах моята душа,

опитвах се да бъда силна.

Очите ти и в нощ, и в ден

преследваха ме неотлъчно

и чувствата отново в мен

ми шепнеха любовно, нежно.

Сърцето мое преболя

и спомените избледняха,

и само моята душа

във стиховете се разплака.

            Мария Мустакерска