В стиховете се разплака
400
0
0
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана.
Когато спуска се нощта,
аз търсех стъпките ти в мрака…
Лекувах моята душа,
опитвах се да бъда силна.
Очите ти и в нощ, и в ден
преследваха ме неотлъчно
и чувствата отново в мен
ми шепнеха любовно, нежно.
Сърцето мое преболя
и спомените избледняха,
и само моята душа
във стиховете се разплака.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
