17 нояб. 2008 г., 22:00

В страната на Венера

1K 0 5

В страна на сладки тайнства

и на дивни пиршества,

Венера там витае

сред прелест и красота.

 

Със страстните въздишки,

с ухание на цветя

и сладостните тръпки,

стаени в младостта.

 

С какви ли чувства странни

обгаря душите ни тя,

че воплите сърдечни

прелитат на ята,

 

все от хоризонти

със обагрени мечти

и от празненствата,

където любовта цъфти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя е стъпки на утро.
    Тя е залезен бяг.
    Тя е слънце, целуващо
    жадно чуждия бряг.
    Тя е миг от вълшебства,
    ключ от бели надежди.
    И върви под дъжда -
    гола,
    истинска,
    адски гореща
    и не чака
    да съмне -
    Тя е зора.

    Любовта е чудо, Мадлен! Целувам те! И вдигам тост за Нея и за теб!
  • любовта...сред прелест и красота...
    погали очите и душата ми...мила Мадлен...с много обич, за теб.
  • Това нашепва за Рая!Поздрави, Мадлен!
  • "...страна на сладки тайнства..."

    Къде е тази страна Мадлен?
    Хареса ми много!
  • Венерини тайнства загатва стиха ти! Хубаво е Мадлен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...