6 февр. 2017 г., 01:46

В света, където душите мечтаят...

676 1 4

 

В света, където душите мечтаят...

 

Една мечта, започва да се сбъдва.

Една мечта, която не помня кога...

за първи път се появи в сърцето ми...

но няма да има последен път за нея.

Както е било в миналите ми животи

и в следващите, които още не са дошли...

Така е и сега като за първи път си я

представям, мечтая и изживявам...

 

Но помня аромата, същността и,

усещането, как себе си откривам в нея...

и колко красиво се оказа да я мечтая...

Колко прекрасно я чувствам сега,

в най - голямата и лудост и очарование

на абсолютно и безкрайно наслаждаване...

на благодарност и влюбване, на израстване

малко по малко, стъпка по стъпка,

 

удар в удар, трепет по трепет които

хранят и напояват вярата, надеждата,

че някой ден ще я видиш как се сбъдва наистина...

в един свят, където малкото оказва се голямо...,

където се намира простотата в сложността,

и където мечтата е тази, която мечтае...

и където да се мечтае, значи че живееш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви сърдечно! Поздрави и прегръдки!
  • "където мечтата е тази, която мечтае...
    и където да се мечтае, значи че живееш..."
    Много мъдри мисли от толкова младо момиче, поздравления!
  • "....да се мечтае, значи че живееш..." Това е гвоздея в стихотворението ти, Лили! Мечтите зареждат духа! Харесах и оценявам! Поздравления!
  • "...където мечтата е тази, която мечтае.." Нежно и красиво! Поздрави, Лили!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...