6.02.2017 г., 1:46

В света, където душите мечтаят...

684 1 4

 

В света, където душите мечтаят...

 

Една мечта, започва да се сбъдва.

Една мечта, която не помня кога...

за първи път се появи в сърцето ми...

но няма да има последен път за нея.

Както е било в миналите ми животи

и в следващите, които още не са дошли...

Така е и сега като за първи път си я

представям, мечтая и изживявам...

 

Но помня аромата, същността и,

усещането, как себе си откривам в нея...

и колко красиво се оказа да я мечтая...

Колко прекрасно я чувствам сега,

в най - голямата и лудост и очарование

на абсолютно и безкрайно наслаждаване...

на благодарност и влюбване, на израстване

малко по малко, стъпка по стъпка,

 

удар в удар, трепет по трепет които

хранят и напояват вярата, надеждата,

че някой ден ще я видиш как се сбъдва наистина...

в един свят, където малкото оказва се голямо...,

където се намира простотата в сложността,

и където мечтата е тази, която мечтае...

и където да се мечтае, значи че живееш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно! Поздрави и прегръдки!
  • "където мечтата е тази, която мечтае...
    и където да се мечтае, значи че живееш..."
    Много мъдри мисли от толкова младо момиче, поздравления!
  • "....да се мечтае, значи че живееш..." Това е гвоздея в стихотворението ти, Лили! Мечтите зареждат духа! Харесах и оценявам! Поздравления!
  • "...където мечтата е тази, която мечтае.." Нежно и красиво! Поздрави, Лили!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...