30 дек. 2007 г., 08:13

В светлина

1.5K 0 3
*В светлина*
на Боряна Йосифова

В безкрая ще се лутам,
ще следвам слънчеви лъчи,
но не от безкрая ще науча
защо съвестта ми тъй мълчи...
Ще взирам поглед в нищото от светлина
и макар самичка,
в светлина обляна аз
ще да заспя...

А когато се събудя
озарена,
твоето име ще да изрека,
ще го повтарям
и с ръце ще го рисувам
обляно в светлина.
И тогава не ще да съм сама,
ще усетя
спомен,
ала като истинска милувка
аз ще се скрия
в твоята прегръдка.
И  светлината около мен
ще ме погълне
и радостна с безкрая
ще се слея
без да знаят,
че мисля си,
че сливам се със тебе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Йосифова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е...много е хубаво!
    с обич, Боряна.
  • Озари ме с твойта светлина!

    Копнеж и нежност
    в полъха на нощтта!
    Светлина и жадувана милувка,
    обляна в светлина!

    Браво, Боряна! Поздрав!
  • Прекрасен нежен стих!Поздрав и успех!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...