10 дек. 2008 г., 21:33

В сянката на Слънцето

1.4K 0 3

 

 


Еm      Am        Еm
Дълго време живях...


Дълго време търпях....

 

Am             C
Ще се завърна,

 

Am         G
ще долетя,

 

Am      C          Еm
свил уморени крила.

 

 

В сънища безумни вървя
В трудни битки горя...
Ще се завърна
ще прекося,
бездна безкрайна сега...

 

В търсене на любовта
в греховни нощи,  Луна...
Мъж бях и жена,
Прах бях и Душа,
Сянка съм само в нощта...

 

В трепет неземен, творя.
Изгарям в твойта сянка сега
И се завръщам,
Неуморно летя,
С искрящи, бели крила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...