10.12.2008 г., 21:33

В сянката на Слънцето

1.4K 0 3

 

 


Еm      Am        Еm
Дълго време живях...


Дълго време търпях....

 

Am             C
Ще се завърна,

 

Am         G
ще долетя,

 

Am      C          Еm
свил уморени крила.

 

 

В сънища безумни вървя
В трудни битки горя...
Ще се завърна
ще прекося,
бездна безкрайна сега...

 

В търсене на любовта
в греховни нощи,  Луна...
Мъж бях и жена,
Прах бях и Душа,
Сянка съм само в нощта...

 

В трепет неземен, творя.
Изгарям в твойта сянка сега
И се завръщам,
Неуморно летя,
С искрящи, бели крила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...