В съня будителствай, не буден спи!
Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън.
До нейде, стар будилник и звъни...
Но най-де, някак си по-вън,
отдавна хвърлен во двори, уви!
И тъй-де, ще ли се събудя?
Дали по-нов будилник съм настроил?
Щом слух за старият съм си разстроил,
то не капан ли себе съм устроил?
Май нивде, нов будилник няма...
звънът на старият, е май измама!
Защо ли буден, трябва да стоя?
Ах, колко по приятно е да спя!
И чувам глас, приятен, някак топъл...
или пък някакъв е вопъл?
Дали да стресна се, или да не?
Сънят приятен вече тъй не е...
Леглото май е пълно с дървеници,
и старите, приятни гъделици,
убождат и навсякъде сърбят,
а рани от пречесване кървят!
Будете ни будители, овреме,
че кой ли, своевременно задреме,
дали от дървеници и комари,
то с нови ще покрие рани стари!
Будители, вий всякога сте нужни,
че няма времена що са нетрудни,
но лесни са онези, вдето спим,
но щом събудим се, то нека се церим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Ангелов Все права защищены
