Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!

От нейде, стар будилник, чакам звън.
До нейде, стар будилник и звъни...
Но най-де, някак си по-вън,
отдавна хвърлен во двори, уви!

И тъй-де, ще ли се събудя?
Дали по-нов будилник съм настроил?
Щом слух за старият съм си разстроил,
то не капан ли себе съм устроил?

Май нивде, нов будилник няма...
звънът на старият, е май измама!
Защо ли буден, трябва да стоя?
Ах, колко по приятно е да спя!

И чувам глас, приятен, някак топъл...
или пък някакъв е вопъл?
Дали да стресна се, или да не?
Сънят приятен вече тъй не е...

Леглото май е пълно с дървеници,
и старите, приятни гъделици,
убождат и навсякъде сърбят,
а рани от пречесване кървят!

Будете ни будители, овреме,
че кой ли, своевременно задреме,
дали от дървеници и комари,
то с нови ще покрие рани стари!

Будители, вий всякога сте нужни,
че няма времена що са нетрудни,
но лесни са онези, вдето спим,
но щом събудим се, то нека се церим!