15 мая 2008 г., 00:14

В съня ми тихо влез

2.3K 0 5

         В съня ми тихо влез

 

В съня ми тихо влез.

Ела и пристъпи на пръсти.

Не чукай и не питай.

Не чакай утре. Тук съм. Днес.

 

С дъха си погали ме и стопли

премръзналата ми душа.

Със миглите повей и покани

с теб да бъда във нощта.

 

Ще те позная в тъмнината.

Ще те разгледам със ръка.

Ще усетя аромата.

Ще пия момина роса.

 

Дъха накъсан ще бунтува,

врящата ми вече кръв.

Езикът пъргав ще палува,

навсякъде да бъде пръв.

 

Нежни думи като песен

в душите наши ще трептят.

 Ще се изгубим в тази лудост.

Телата ни за още ще крещят.

 

Не чакай утре. Тук съм. Днес.

Ела и пристъпи на пръсти.

Не чукай и не питай.

В съня ми тихо влез...

 

14.05.2008 год.

гр. Бургас

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...