May 15, 2008, 12:14 AM

В съня ми тихо влез

  Poetry » Love
2.3K 0 5

         В съня ми тихо влез

 

В съня ми тихо влез.

Ела и пристъпи на пръсти.

Не чукай и не питай.

Не чакай утре. Тук съм. Днес.

 

С дъха си погали ме и стопли

премръзналата ми душа.

Със миглите повей и покани

с теб да бъда във нощта.

 

Ще те позная в тъмнината.

Ще те разгледам със ръка.

Ще усетя аромата.

Ще пия момина роса.

 

Дъха накъсан ще бунтува,

врящата ми вече кръв.

Езикът пъргав ще палува,

навсякъде да бъде пръв.

 

Нежни думи като песен

в душите наши ще трептят.

 Ще се изгубим в тази лудост.

Телата ни за още ще крещят.

 

Не чакай утре. Тук съм. Днес.

Ела и пристъпи на пръсти.

Не чукай и не питай.

В съня ми тихо влез...

 

14.05.2008 год.

гр. Бургас

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....