/на Петя/
Във огъня си днес, сестричке мила!
Гориш, а мислиш само за живот.
От сила имаш нужда, не унивай –
за теб молитства Божият народ!
Сърцето ми се свива щом те видя –
приведена, като ударена с камшик.
Да издържиш е трудно, трябва ти почивка,
а идва само нов, жесток плесник!
Товарът тежък е – любимият ти страда
и болката му чувстваш с все душа.
Надеждата ту идва, ту отпада
и ето, ред дошъл е на нощта.
Но знай, че утрото по-силно е от нея,
защото Бог – Творецът тъй е рекъл.
Дори след разрушителната буря
пак слънце изцелително ще пекне!
И падаш или ставаш, уморена
от всекидневната си битка със врага,
повярвай – Бог в ръцете си те взема
и нова сила влива ти в кръвта.
Облича те с одежда на спасение,
духът ти с мир изпълва и с копнеж.
Приела Неговото пълно изцеление,
усещаш полъха Му – благ и свеж!
Така е и така ще бъде, вярвай!
Защото в огъня съвсем не си сама!
С теб болката опитваме и ние –
твоите братя и сестри в Христа!
И погледът на всички устремен е
към идващата във живота ти победа!
В сърцето ми си ти! Съгласен с мене
Исус обнадежден отгоре гледа!
© Галина Пенева Все права защищены
Така ще го запомня – шеговит,
усмихнат, лъчезарен, позитивен.
Товарът му бе надълбоко скрит,
а той сияеше и беше силен.
Така ще го запомня – неспособен
да нарани, да се оплаче, да извика.
На Словото докрай покорен,
надеждата и днес от него блика.
Остави ни за спомен добротата
и милостта, и споделената любов.
Нашият слънчев и добър приятел
днес сгушен е в скута Христов!
...До срещата ни в небето, Вълчо!