20.08.2015 г., 17:22

В сърцето ми си ти!

639 0 3

/на Петя/

 

Във огъня си днес, сестричке мила!

Гориш, а мислиш само за живот.

От сила имаш нужда, не унивай –

за теб молитства Божият народ!

 

Сърцето ми се свива щом те видя –

приведена, като ударена с камшик.

Да издържиш е трудно, трябва ти почивка,

а идва само нов, жесток плесник!

 

Товарът тежък е – любимият ти страда

и болката му чувстваш с все душа.

Надеждата ту идва, ту отпада

и ето, ред дошъл е на нощта.

 

Но знай, че утрото по-силно е от нея,

защото Бог – Творецът тъй е рекъл.

Дори след разрушителната буря

пак слънце изцелително ще пекне!

 

И падаш или ставаш, уморена

от всекидневната си битка със врага,

повярвай – Бог в ръцете си те взема

и нова сила влива ти в кръвта.

 

Облича те с одежда на спасение,

духът ти с мир изпълва и с копнеж.

Приела Неговото пълно изцеление,

усещаш полъха Му – благ и свеж!

 

Така е и така ще бъде, вярвай!

Защото в огъня съвсем не си сама!

С теб болката опитваме и ние –

твоите братя и сестри в Христа!

 

И погледът на всички устремен е

към идващата във живота ти победа!

В сърцето ми си ти! Съгласен с мене

Исус обнадежден отгоре гледа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съпругът на моята приятелка вече е при Господ!...

    Така ще го запомня – шеговит,
    усмихнат, лъчезарен, позитивен.
    Товарът му бе надълбоко скрит,
    а той сияеше и беше силен.

    Така ще го запомня – неспособен
    да нарани, да се оплаче, да извика.
    На Словото докрай покорен,
    надеждата и днес от него блика.

    Остави ни за спомен добротата
    и милостта, и споделената любов.
    Нашият слънчев и добър приятел
    днес сгушен е в скута Христов!

    ...До срещата ни в небето, Вълчо!
  • ...да където падне огъня -там гори!Бог да им дава сили за изпитанието!Поздрави за стиха!
  • ...!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...