26 февр. 2010 г., 20:15  

В сърцето те заключих

1.1K 0 2

Дори и да избягаш, аз ще те открия

в шепота отронен на капещи листа,

в галещия вятър, във дъжда, отмиващ

болката от твоите пробождащи слова.

 

 

Дори и да се скриеш, аз ще те намеря

в усмивката загадъчна на пълната луна,

в кристалните очи на звездните отблясъци,

в дъгата плиснала със свойта пъстрота.

 

 

Във тъгата на въздишката аз ще те открия,

в крясъка разтърсващ на ликуващата самота,

в надеждата разкъсана, в сълзата бликаща

от разплаканата неведнъж омайваща мечта.

 

 

Навсякъде около мен и в мен аз те намирам,

във всичките зрими и в незримите неща.

Дори и да си тръгнеш, от мен не ще избягаш -

в сърцето те заключих и изхвърлих аз ключа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...