Дори и да избягаш, аз ще те открия
в шепота отронен на капещи листа,
в галещия вятър, във дъжда, отмиващ
болката от твоите пробождащи слова.
Дори и да се скриеш, аз ще те намеря
в усмивката загадъчна на пълната луна,
в кристалните очи на звездните отблясъци,
в дъгата плиснала със свойта пъстрота.
Във тъгата на въздишката аз ще те открия,
в крясъка разтърсващ на ликуващата самота,
в надеждата разкъсана, в сълзата бликаща
от разплаканата неведнъж омайваща мечта.
Навсякъде около мен и в мен аз те намирам,
във всичките зрими и в незримите неща.
Дори и да си тръгнеш, от мен не ще избягаш -
в сърцето те заключих и изхвърлих аз ключа.
© Яна Танева Всички права запазени