9 окт. 2012 г., 14:25

В сърдечното чувство вечно най-големи

1.2K 0 0

Можем без богатства и кюлчета злато,

без скъпи яхти и нови кабриолети.

Ти си пролет, а аз ноемврийско лято.

Щастливи сме само с душите си слети.

 

Чудесно и неповторимо съчетание -

нежен аромат и безпределна топлина.

За тъмните сили огнено наказание,

за благонравните - райска светлина.

 

Две уникални поетични Вселени,

разпръскващи за жадните красота,

в сърдечното чувство вечно най-големи,

които променят към по-добро света.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...