9.10.2012 г., 14:25

В сърдечното чувство вечно най-големи

1.2K 0 0

Можем без богатства и кюлчета злато,

без скъпи яхти и нови кабриолети.

Ти си пролет, а аз ноемврийско лято.

Щастливи сме само с душите си слети.

 

Чудесно и неповторимо съчетание -

нежен аромат и безпределна топлина.

За тъмните сили огнено наказание,

за благонравните - райска светлина.

 

Две уникални поетични Вселени,

разпръскващи за жадните красота,

в сърдечното чувство вечно най-големи,

които променят към по-добро света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...