9.10.2012 г., 14:25

В сърдечното чувство вечно най-големи

1.2K 0 0

Можем без богатства и кюлчета злато,

без скъпи яхти и нови кабриолети.

Ти си пролет, а аз ноемврийско лято.

Щастливи сме само с душите си слети.

 

Чудесно и неповторимо съчетание -

нежен аромат и безпределна топлина.

За тъмните сили огнено наказание,

за благонравните - райска светлина.

 

Две уникални поетични Вселени,

разпръскващи за жадните красота,

в сърдечното чувство вечно най-големи,

които променят към по-добро света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...