Oct 9, 2012, 2:25 PM

В сърдечното чувство вечно най-големи

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Можем без богатства и кюлчета злато,

без скъпи яхти и нови кабриолети.

Ти си пролет, а аз ноемврийско лято.

Щастливи сме само с душите си слети.

 

Чудесно и неповторимо съчетание -

нежен аромат и безпределна топлина.

За тъмните сили огнено наказание,

за благонравните - райска светлина.

 

Две уникални поетични Вселени,

разпръскващи за жадните красота,

в сърдечното чувство вечно най-големи,

които променят към по-добро света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...