В такава нощ е тежко да си сам:
когато в пазвата ти светлина живее,
а няма на кого минутите да сгрееш.
В такава вечер тежко е да бъдеш сам:
когато носиш такава топлина в ръцете,
а няма никого - да помилваш с нея лицето му.
В такова време е тежко да останеш сам:
когато грееш като звезда и имаш какво да дадеш,
(а няма на кого: това нима не е грабеж).
Хей, почакай, защо за миг поне ти не поспреш?!...
(Ти, да. Точно ти.)