В такава нощ таванът ме притиска
Таванът е небе, но без звезди.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.
А тишината остава песен недопята,
и между устните притиснати мълчи.
В очите разлюляна плачеща камбана
отронва тежките си звуци в сълзи.
Такава нощ е тежка и мъчителна,
а утрото е чакано, като любим...
В такава нощ таванът ме притиска,
когато просто с теб мълчим...
И нямаме какво да си разкажеме.
Убили сме го делника с куршум.
Без думи се събличаме и лягаме,
а всъщност иде ни да изкрещим.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.
А тишината остава песен недопята,
и между устните притиснати мълчи.
В очите разлюляна плачеща камбана
отронва тежките си звуци в сълзи.
Такава нощ е тежка и мъчителна,
а утрото е чакано, като любим...
В такава нощ таванът ме притиска,
когато просто с теб мълчим...
И нямаме какво да си разкажеме.
Убили сме го делника с куршум.
Без думи се събличаме и лягаме,
а всъщност иде ни да изкрещим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
