23.02.2007 г., 23:56 ч.

В такава нощ таванът ме притиска 

  Поезия
647 0 11
Таванът е небе, но без звезди.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.

А тишината остава песен недопята,
и между устните притиснати мълчи.
В очите разлюляна плачеща камбана
отронва тежките си звуци в сълзи.

Такава нощ е тежка и мъчителна,
а утрото е чакано, като любим...
В такава нощ таванът ме притиска,
когато просто с теб мълчим...

И нямаме какво да си разкажеме.
Убили сме го делника с куршум.
Без думи се събличаме и лягаме,
а всъщност иде ни да изкрещим.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??