В такава рошава нощ
http://www.youtube.com/watch?v=EwTixDxMsIg&NR=1
Пак развърза косите си тази рошава нощ.
Разсъблече се нежна фантазия.
По раменете и гладки - пътеки за някъде,
потекоха мисли неслучени.
Нощта ги прегърна, в задушаваща хватка,
и ги сви - до зародиш в илюзия.
Тишината проплака... в незатихваща болка -
да попие във мрака се молеше.
Появи се надеждица - тънка до скъсване,
едва се крепеше - пробудена.
Настаниха се сенки, от поредно очакване,
разкъсали воал за приспиване.
В такава рошава нощ съм гола безсъница.
Всяка стъпка навън е пробождане.
А ръцете крещят, все към тебе, за случване,
но... само себе си мога да чуя!
08.08.2010
Julie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
