В такава рошава нощ
http://www.youtube.com/watch?v=EwTixDxMsIg&NR=1
Пак развърза косите си тази рошава нощ.
Разсъблече се нежна фантазия.
По раменете и гладки - пътеки за някъде,
потекоха мисли неслучени.
Нощта ги прегърна, в задушаваща хватка,
и ги сви - до зародиш в илюзия.
Тишината проплака... в незатихваща болка -
да попие във мрака се молеше.
Появи се надеждица - тънка до скъсване,
едва се крепеше - пробудена.
Настаниха се сенки, от поредно очакване,
разкъсали воал за приспиване.
В такава рошава нощ съм гола безсъница.
Всяка стъпка навън е пробождане.
А ръцете крещят, все към тебе, за случване,
но... само себе си мога да чуя!
08.08.2010
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
