10 июн. 2006 г., 18:43

В тази болна автогара

782 0 3

В тази болна автогара
зимата свири в ушите ми.
Не мога да отговоря
на обажданията ти, но ти
продължавай...

Студено е по средата на месеца.
Няма сметки за уреждане.

А навън, по билбордовете
се разхождат голи реклами.
Шофьорите не ги усещат и ги мачкат.

Това е града:
бездомен.
Други като него няма.
Никой не му е виновен.

В него оставих сърцето си.
А сега е свършило работното му време
и не мога да си го взема.

Затова го наричам
"Голямата измама".
Забавно
е, да се губя в него и да ме няма.

Отсъствието се забелязва все някога...

08.06.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....