10.06.2006 г., 18:43

В тази болна автогара

783 0 3

В тази болна автогара
зимата свири в ушите ми.
Не мога да отговоря
на обажданията ти, но ти
продължавай...

Студено е по средата на месеца.
Няма сметки за уреждане.

А навън, по билбордовете
се разхождат голи реклами.
Шофьорите не ги усещат и ги мачкат.

Това е града:
бездомен.
Други като него няма.
Никой не му е виновен.

В него оставих сърцето си.
А сега е свършило работното му време
и не мога да си го взема.

Затова го наричам
"Голямата измама".
Забавно
е, да се губя в него и да ме няма.

Отсъствието се забелязва все някога...

08.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...