Jun 10, 2006, 6:43 PM

В тази болна автогара

  Poetry
780 0 3

В тази болна автогара
зимата свири в ушите ми.
Не мога да отговоря
на обажданията ти, но ти
продължавай...

Студено е по средата на месеца.
Няма сметки за уреждане.

А навън, по билбордовете
се разхождат голи реклами.
Шофьорите не ги усещат и ги мачкат.

Това е града:
бездомен.
Други като него няма.
Никой не му е виновен.

В него оставих сърцето си.
А сега е свършило работното му време
и не мога да си го взема.

Затова го наричам
"Голямата измама".
Забавно
е, да се губя в него и да ме няма.

Отсъствието се забелязва все някога...

08.06.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...