27 мар. 2008 г., 20:29

В тази стая

694 0 1
Пак сама във тази стая,
в която все за теб мечтая.
Само сянката от мен остана
и спомени горчиви.
Дори убита от дълбока рана,
мечтите в мен са живи...
Тук, във тази стая,
където в твоите ръце горях,
където с теб се сляхме със безкрая,
пак се връщам, но сама...
До болка тихо и самотно е сега,
навсякъде е само мрак.
Но сякаш още чувам твоя глас
и сякаш ме докосваш пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • при следваща употреба на 4 вместо ч и други алтернативни знаци, произведението ти няма да бъде публикувано.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....