1 окт. 2008 г., 21:56

В теб 

  Поэзия » Философская
1289 0 29

 

 

 

 

Разпиля се животът ми в гарите,

на търпението в нежния хлад.

Изсветлели от търсене дланите,

лягат в теб уморени да спят.

 

Многоточия в мене заплакаха,

дъжд от звуци студен се разля,

във очите ми мълния ледена

гръмотевична болка пося.

 

От сърдитото нощно небе

полудяла луната изгря

и отново ме върна при теб,

и издиша ме в ранна вина.

 

По ръба на последното утро,

от което се раждат мечти,

може би тишината ми трудна

непогалена в теб ще крещи.

 

И сред късните мигове нежност,

споделени в накъсани дни,

отрезвели от скука и грешност,

всеки порив във нас ще горчи.

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??