1.10.2008 г., 21:56 ч.

В теб 

  Поезия » Философска
1290 0 29

 

 

 

 

Разпиля се животът ми в гарите,

на търпението в нежния хлад.

Изсветлели от търсене дланите,

лягат в теб уморени да спят.

 

Многоточия в мене заплакаха,

дъжд от звуци студен се разля,

във очите ми мълния ледена

гръмотевична болка пося.

 

От сърдитото нощно небе

полудяла луната изгря

и отново ме върна при теб,

и издиша ме в ранна вина.

 

По ръба на последното утро,

от което се раждат мечти,

може би тишината ми трудна

непогалена в теб ще крещи.

 

И сред късните мигове нежност,

споделени в накъсани дни,

отрезвели от скука и грешност,

всеки порив във нас ще горчи.

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??