gerrda (Геновева Христова)
408 4496
Oct 1, 2008, 9:56 PM

В теб 

  Poetry » Phylosophy
1337 0 29

 

 

 

 

Разпиля се животът ми в гарите,

на търпението в нежния хлад.

Изсветлели от търсене дланите,

лягат в теб уморени да спят.

 

Многоточия в мене заплакаха,

дъжд от звуци студен се разля,

във очите ми мълния ледена

гръмотевична болка пося.

 

От сърдитото нощно небе

полудяла луната изгря

и отново ме върна при теб,

и издиша ме в ранна вина.

 

По ръба на последното утро,

от което се раждат мечти,

може би тишината ми трудна

непогалена в теб ще крещи.

 

И сред късните мигове нежност,

споделени в накъсани дни,

отрезвели от скука и грешност,

всеки порив във нас ще горчи.

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??