В теб
Разпиля се животът ми в гарите,
на търпението в нежния хлад.
Изсветлели от търсене дланите,
лягат в теб уморени да спят.
Многоточия в мене заплакаха,
дъжд от звуци студен се разля,
във очите ми мълния ледена
гръмотевична болка пося.
От сърдитото нощно небе
полудяла луната изгря
и отново ме върна при теб,
и издиша ме в ранна вина.
По ръба на последното утро,
от което се раждат мечти,
може би тишината ми трудна
непогалена в теб ще крещи.
И сред късните мигове нежност,
споделени в накъсани дни,
отрезвели от скука и грешност,
всеки порив във нас ще горчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
