gerrda (Геновева Христова)
408 4501
1 oct 2008, 21:56

В теб 

  Poesía » Filosófica
1288 0 29

 

 

 

 

Разпиля се животът ми в гарите,

на търпението в нежния хлад.

Изсветлели от търсене дланите,

лягат в теб уморени да спят.

 

Многоточия в мене заплакаха,

дъжд от звуци студен се разля,

във очите ми мълния ледена

гръмотевична болка пося.

 

От сърдитото нощно небе

полудяла луната изгря

и отново ме върна при теб,

и издиша ме в ранна вина.

 

По ръба на последното утро,

от което се раждат мечти,

може би тишината ми трудна

непогалена в теб ще крещи.

 

И сред късните мигове нежност,

споделени в накъсани дни,

отрезвели от скука и грешност,

всеки порив във нас ще горчи.

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??