В теб
В ТЕБ
Пресъхнаха очите ми от взиране
и станаха на сиви стъкълца.
Изтръпнаха ръцете ми протегнати подире ти –
виж кърпата увиснала във лявата ръка.
Изсъска сякаш моето сърце. И спря.
За мен започна пътя вечен.
Във танц безумен вятърът ме разпиля...
А ти – ти просто си обречен...
Последният ми поглед ще е впит във теб,
както в артерия се впива ножът.
Ще пропълзя по здрач безшумно, след
като се облека във твойта кожа.
Ще ти нашепвам твоите слова –
така безвкусно прозаични.
Ще те разплача , ще те утеша.
Ще те ограбя, после може би ще те обичам.
Ще капя сутрин с аромата на роса
във твойта плът и в твойте вени.
Безмълвно ще те пристрастя,
във тебе бавно напоена.
Ръцете ти ще търсят жадно сочната трева
по изгрев още, а по пладне
изгарящи лъчи-стрели ще те горят,
додето заприиждат облаци – оловни, тежки, хладни.
Вихрушка ще откъсне всеки лист
от клоните – протегнати ръце към мене.
Гол и обрулен в сивотата ще стоиш.
Зад тебе неизменно ще съм спотаена.
Така ще срещнеш тихата отрова на нощта.
Ще чуеш сова да изписка.
Ще бъдеш сам на прага на света
И лудостта ти само мен ще иска!
Изящно цвете – с тънката снага
стеблото си около тебе ще увие
и соковете му ще са от теб кръвта,
а цветовете ще са огнена стихия.
Изтръпнал и безумен ще трептиш.
Зениците ти ще са нощни океани,
В които вечер, точно преди да заспиш,
ще хвърлям камъчета от брега, а после ще умия свойте рани.
С невинен поглед като на момиче ще се смея,
ти ще ме гледаш, гледаш... и ще ослепееш!
Умъртвените пресъхнали морета
ще се напълнят пак с вода и сол,
а от мене болката отнета
ще ти подаря и ще избягам в самодивски дол.
За спомен аз смеха ще си оставя
на прага – точно тук, на твоята врата -
и всеки път, когато я отваряш,
ще виждаш в коридора самота.
А щом откриеш, че ме няма,
Ще чуеш себе си, как мойте песни пееш –
Че светът е бил за двама...
И от пеене ще онемееш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
))))))
