17.11.2010 г., 20:10 ч.

В теб 

  Поезия
2042 1 36

В ТЕБ

 

Пресъхнаха очите ми от взиране

и станаха на сиви стъкълца.

Изтръпнаха ръцете ми протегнати подире ти –

виж кърпата увиснала във лявата ръка.

Изсъска сякаш моето сърце. И спря.

За мен започна пътя вечен.

Във танц безумен вятърът ме разпиля...

 

А ти – ти просто си обречен...

 

Последният ми поглед ще е впит във теб,

както в артерия се впива ножът.

Ще пропълзя по здрач безшумно, след

като се облека във твойта кожа.

 

Ще ти нашепвам твоите слова –

така безвкусно прозаични.

Ще те разплача , ще те утеша.

Ще те ограбя, после може би ще те обичам.

 

Ще капя сутрин с аромата на роса

във твойта плът и в твойте вени.

Безмълвно ще те пристрастя,

във тебе бавно напоена.

 

Ръцете ти ще търсят жадно сочната трева

по изгрев още, а по пладне

изгарящи лъчи-стрели ще те горят,

додето заприиждат облаци – оловни, тежки, хладни.

 

Вихрушка ще откъсне всеки лист

от клоните – протегнати ръце към мене.

Гол и обрулен в сивотата ще стоиш.

Зад тебе неизменно ще съм спотаена.

 

Така ще срещнеш  тихата отрова на нощта.

Ще чуеш сова да изписка.

Ще бъдеш сам на прага на света

И лудостта ти само мен ще иска!

 

Изящно цвете – с тънката снага

стеблото си около тебе ще увие

и соковете му ще са от теб кръвта,

а цветовете ще са огнена стихия.

 

Изтръпнал и безумен ще трептиш.

Зениците ти ще са нощни океани,

В които вечер, точно преди да заспиш,

ще хвърлям камъчета от брега, а после ще умия свойте рани.

 

С невинен поглед като на момиче ще се смея,

ти ще ме гледаш, гледаш... и ще ослепееш!

 

Умъртвените  пресъхнали морета

ще се напълнят пак с вода и сол,

а от мене болката отнета

ще ти подаря и ще избягам в самодивски дол.

 

За спомен аз смеха ще си оставя

на прага – точно тук, на твоята врата -

и всеки път, когато я отваряш,

ще виждаш в коридора самота.

 

А щом откриеш, че ме няма,

Ще чуеш себе си, как мойте песни пееш –

Че светът е бил за двама...

 

 И от пеене ще онемееш!

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Браво!БИС!
  • "Безмълвно ще те пристрастя,
    във тебе бавно напоена."

    Силен образ. Поздрав

  • Прекрасно!!!
  • ...понякога е трудно да кажа "благодаря", защото някак си ... не стига.
    действително, написаното от мен идва от много дълбоко... и явно това е причината да ви докосне...
  • Aaaa.... колко много ми харесааааа :) ОНЕМЯВАМ !Х!
    ::))))))
    Поздрав!
  • Ами, ако затопурка,
    ще я озаптява дядо Пурко.
  • Изповед и пророчество!
    Една така поднесена искреност винаги извиква съпричастие...
    възторжено те поздравявам, Лора.
  • ...Изключително...!!!
  • Браво ...Като клетва е !!!Така ще разбере какво е загубил.А аз разбрах колко силно обичаш!!!Поздрав и топлинка!!!
  • Чудесница си!Поздрав!
  • Галена, благодаря ти..!
  • А щом откриеш, че ме няма,
    Ще чуеш себе си, как мойте песни пееш –

    Стихът привлича с искреността си, приобщава и ражда доверие. съпреживях го. Много ми хареса това: ще чуеш себе си как мойте песни пееш...
  • Подарихте ми топлина и по някакъв особен начин ви усетих истински близки.
    Изключително много ви благодаря за думите и съпреживяването - Дора, Евелина, Христина, Славяна, Ивайло, Ивон, Огнян, Ангел, Венцислав, Христина, Росица,Магдалена,Ангел, Виктор, Веселка, Владимир,Борис, Нина, Цонка, Таня, Румяна.
    Аз ценя творчеството на всеки /самият акт на сътворяване е достоен за уважение!/, но на таланта на някои от тези, които ме посетиха, съм истински почитател и се чувствам "като бучка захар в кофа вода" от тяхната оценка
  • КАКВОТО И ДА СЕ КАЖЕ,ЩЕ Е СЛАБО ПРЕД ТЕЗИ СИЛНИ ДУМИ!!НЕВЕРОЯТНО Е!
  • Разтърсващо! Поздрави
  • Благодаря ти,че ме посети !Приех го и като покана и се радвам,че се открихме!Хубаво пишеш!
  • Дъбок, силен и невероянто точен израз за неотменната поличба на обичания мъж "Ще бъдеш сам на прага на света

    И лудостта ти само мен ще иска!"Браво!
  • Ти можеш да пишеш, защото твоите ръце не са изсъхнали клони...
    Благодаря на всеки един от вас, които бяхте тук!
  • Много чувствено и образно-метафорично! Онемах... но все още мога да пиша- Поздравления!
  • Тежко му на лирическия, дано да са само в художествен план намеренията ти
    Звучи добре, изляло се е наведнъж и грабва вниманието...
    Поздрави!
  • Хубаво пишеш!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Стих - Прокоба...

    И аз не съм сигурен дали те разбирам, мило Момиче!
    Ала Ерато затова има толкова прозирни воали върху си...
    Поздрави за страхотната творба!
  • Чудесно стихотворение!
    Много силно въздействащо!
  • оригинално, невероятно усещане и въздействие..
    прекрасен стих...сърдечен поздрав, Лора.
  • Благодаря на всички, които бяхте при мен.
  • Много хубаво стихотворение!
    Поздравления!
  • Последният ми поглед ще е впит във теб,
    както в артерия се впива ножът.
    Невероятно сравнение. Много богата палитра от изразни средства виждам...Поздравления!
  • Ако наистина толкова много обичаш - ти се щастливка. Чудесно стихотворно признание и прозрение! Поздравления!
  • Страхотия!

    Жената е загадка за мъжа, макар че никой мъж не го признава...
    Феноменално, женско докосване!
    Чета и препрочитам...
    Поздравления!
  • Ще чуеш себе си, как мойте песни пееш –

    Че светът е бил за двама...

    Харесах!!!С поздрав!!!
  • ...малко е дългичко, но затова пък доста въздействащо като внушение за любовта без предел, Лора. Ив
  • мина... и току що с изненада открих, че наистина е точно една година...
  • Невероятно близък стих, поздрав за което!
  • Оооооо, супер е!
  • Мммм...прекрасно е!!! Нима мина една година...!!!
    Чудесен стих, идващ от сърцето...!!!
    "За спомен аз смеха ще си оставя
    на прага – точно тук, на твоята врата -
    и всеки път, когато я отваряш,
    ще виждаш в коридора самота."



  • мнооого добър!
Предложения
: ??:??