В тишината
В тишината
В тишината ми мислите бясно препускат,
(отекват копита на диви коне)
истина някаква търсят наслука,
със мъничко логика скрита поне.
Свита във себе си – ей тъй – утробно,
изстисквам последните капки сълзи.
Сетивата от болка са вече безплодни,
самотата единствена тихо пълзи.
В прегръдка заключени, свидните спомени
образи връщат най-мили във мен:
топла усмивка, хлапашки разрошени
буйните къдри на черен перчем;
нежна целувка от устните слети
и страстния допир на двете тела;
полет стремглав на душите ни слепи
и моето първо към тебе „Ела!”...
И макар в настоящето теб да те няма,
да тънат във черно денят и нощта,
пазя в сърцето си обич за двама,
щастлива в едно - че познах Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
