anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
27 июн. 2009 г., 18:00

В тишината 

  Поэзия » Любовная
1131 0 26

В тишината

 

В тишината ми мислите бясно препускат,

(отекват копита на диви коне)

истина някаква търсят наслука,

със мъничко логика скрита поне.

 

Свита във себе си – ей тъй – утробно,

изстисквам последните капки сълзи.

Сетивата от болка са вече безплодни,

самотата единствена тихо пълзи.

 

В прегръдка заключени, свидните спомени

образи връщат най-мили във мен:

топла усмивка, хлапашки разрошени

буйните къдри на черен перчем;

 

нежна целувка от устните слети

и страстния допир на двете тела;

полет стремглав на душите ни слепи

и моето първо към тебе „Ела!”...

 

И макар в настоящето теб да те няма,

да тънат във черно денят и нощта,

пазя в сърцето си обич за двама,

щастлива в едно - че познах Любовта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анахид Чальовска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??