В тишината на стаята
влиза, и е сама.
Аз не зная коя е
тази странна жена.
Тя не знае,
че гледам я -
замечтан и среднощен.
И самотна е може би,
търси някого в нощите.
Тя на стола ми сяда
и показва ми профил.
Светлината е няма,
а косите и - голи.
Тя изправя се после
и танцува сама.
А под нея - по пода
никнат звездни цветя.
Тя си тръгва, и пее,
а гласът и остава.
Щом се сетя за нея
някак леко ми става.
© Петър Димитров Все права защищены