Петър1 (Петър Димитров)
72 4641
1.08.2023 г., 8:41 ч.

В тишината на стаята 

  Поезия
508 5 14

В тишината на стаята

влиза, и е сама. 

Аз не зная коя е

тази странна жена. 

Тя не знае,

че гледам я -

замечтан и среднощен.

И самотна е може би,

търси някого в нощите.

Тя на стола ми сяда

и показва ми профил.

Светлината е няма,

а косите и - голи.

Тя изправя се после

и танцува сама.

А под нея - по пода

никнат звездни цветя.

Тя си тръгва, и пее,

а гласът и остава.

Щом се сетя за нея

някак леко ми става.

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Вальо!
  • Хубави е.
  • Мерси, Краси!
  • "Светлината е няма,
    а косите и - голи.
    Тя изправя се после
    и танцува сама.
    А под нея - по пода
    никнат звездни цветя." Най-хубави са звездните цветя и звуците на тишината,
    когато си отидат той и тя, танцувам с нея в спомените кратки..
  • Благодаря ви! Хареса ми преводът, Сенилга!
  • Красив стих, поздравления!
  • Какво прекрасно стихотворение! Ето, преведох го на украински

    Через тишу кімнати
    вона ходить сама,
    дивна жінка, дізнатись
    я не зміг - Хто вона?
    І вона не помітить,
    що на неї дивлюсь
    опівночі крізь мрії.
    Одинока, щось тут
    Все шукає щоночі
    На стілець мій сіда
    Відкриває свій профіль,
    Щойно світло зника
    в'ються голії коси
    В одинокому танці
    І цвітуть на підлозі
    квіти - зорей посланці
    Вона йде і співає
    й залишає свій голос
    Як про неї згадаю,
    Стає легко від того.
  • Благодаря, Латинка!

  • Благословена вечер, Петър1 (Петър Димитров)!
  • Благодаря ви!
  • Много е хубаво!
  • Хубаво е!
  • Красива нощ, звезден танц, ефирни усещания...
    Хубаво е!
  • Звездните цветя пазят гласа,
    и дори в празната тишина
    той отеква и напомня нощта...

    Хареса ми!
Предложения
: ??:??