В тишината на сърцето
В тишината на сърцето
В тишината на сърцето си
намирам бури,
въпроси плесенясали и отговори
отдавна отговорени.
Спомени бушуващи
от свидни страници
отдавна четени
и.. недочетени на пук
ето пак,за кой ли път
мислите отвеждат ме
отново и отново
там където
с ръкопис красив
написала си с думи несравними
топличко и мило
не с мастило
нещото което и до гроб
остава си
и си е само твое
Не намерих сили ,
не намерих
И
магическата гумичка с която
и частичка твоя да изтрия.
не успях
и все още опитвам се да мога...
Дали..
в това поне ми вярваш,
дали го знаеш
колко време
Теб
съм търсил
само теб
образ мил
от вълшебно огледало
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Вангелов Все права защищены
