В тишината на сърцето
В тишината на сърцето
В тишината на сърцето си
намирам бури,
въпроси плесенясали и отговори
отдавна отговорени.
Спомени бушуващи
от свидни страници
отдавна четени
и.. недочетени на пук
ето пак,за кой ли път
мислите отвеждат ме
отново и отново
там където
с ръкопис красив
написала си с думи несравними
топличко и мило
не с мастило
нещото което и до гроб
остава си
и си е само твое
Не намерих сили ,
не намерих
И
магическата гумичка с която
и частичка твоя да изтрия.
не успях
и все още опитвам се да мога...
Дали..
в това поне ми вярваш,
дали го знаеш
колко време
Теб
съм търсил
само теб
образ мил
от вълшебно огледало
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Вангелов Всички права запазени
