В този живот не ми провървя,

явно така било ми е писано.

Все по тънък лед да вървя,

а душата ми бяга орисана.

Всички пътища водят за никъде,

а животът е пълен с измислици.

Избягаха всичките истини,

дебнат отвсякъде злите орисници.

Не приемам света какъвто е днес!

Тъй студен, озлобен и  порочен,

в който печеливши са хора без чест,

а народът е с дълг - безкраен, безсрочен.

А аз си оставам все същата -

непоправима до болка романтичка.

С наивността на Дон Кихот присъщата

съм безнадеждна еретичка.

Руми