Apr 14, 2014, 1:00 AM

В този живот не ми провървя...

  Poetry » Other
1K 0 0

В този живот не ми провървя,

явно така било ми е писано.

Все по тънък лед да вървя,

а душата ми бяга орисана.

 

Всички пътища водят за никъде,

а животът е пълен с измислици.

Избягаха всичките истини,

дебнат отвсякъде злите орисници.

 

Не приемам света какъвто е днес!

Тъй студен, озлобен и  порочен,

в който печеливши са хора без чест,

а народът е с дълг - безкраен, безсрочен.

 

А аз си оставам все същата -

непоправима до болка романтичка.

С наивността на Дон Кихот присъщата

съм безнадеждна еретичка.

 

Руми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...