В този живот не ми провървя,
явно така било ми е писано.
Все по тънък лед да вървя,
а душата ми бяга орисана.
Всички пътища водят за никъде,
а животът е пълен с измислици.
Избягаха всичките истини,
дебнат отвсякъде злите орисници.
Не приемам света какъвто е днес!
Тъй студен, озлобен и порочен,
в който печеливши са хора без чест,
а народът е с дълг - безкраен, безсрочен.
А аз си оставам все същата -
непоправима до болка романтичка.
С наивността на Дон Кихот присъщата
съм безнадеждна еретичка.
Руми
© Румяна Всички права запазени