В траур съм
Отиде си! Завинаги! О, Боже!Аз не успях да и се насладя.В живота, зная, просто всичко може.Изпратихме я даже без цветя.А беше прелестна, вещаеща насладаи с аромат на сочни плодове...Но ме напусна девствена и млада.Изплъзна се от двете ми ръце.Не вярвах, че така ще си отиде.Поне с целувка тя не ме дари.Днес мъката ми някой, ако види,ще може ли греха ми, да прости?...Но аз не съм виновен, че се спукапроклетият и стар пластмасов съд.Ракията изтече. Боже! Мъка!Дано поне да я опитат във Отвъд...Сега скърбя за нея и не вярвам,че мен изобщо тя не пожела.Душата ми от болката се спарва.Ракията до капка се разля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Дано си я преживял вече...мъката, ама да знаеш - за чудесен стих те е вдъхновила! 
