В траур съм
Отиде си! Завинаги! О, Боже!Аз не успях да и се насладя.В живота, зная, просто всичко може.Изпратихме я даже без цветя.А беше прелестна, вещаеща насладаи с аромат на сочни плодове...Но ме напусна девствена и млада.Изплъзна се от двете ми ръце.Не вярвах, че така ще си отиде.Поне с целувка тя не ме дари.Днес мъката ми някой, ако види,ще може ли греха ми, да прости?...Но аз не съм виновен, че се спукапроклетият и стар пластмасов съд.Ракията изтече. Боже! Мъка!Дано поне да я опитат във Отвъд...Сега скърбя за нея и не вярвам,че мен изобщо тя не пожела.Душата ми от болката се спарва.Ракията до капка се разля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Дано си я преживял вече...мъката, ама да знаеш - за чудесен стих те е вдъхновила! 
