Отиде си! Завинаги! О, Боже!
Аз не успях да и се насладя.
В живота, зная, просто всичко може.
Изпратихме я даже без цветя.
А беше прелестна, вещаеща наслада
и с аромат на сочни плодове...
Но ме напусна девствена и млада.
Изплъзна се от двете ми ръце.
Не вярвах, че така ще си отиде.
Поне с целувка тя не ме дари.
Днес мъката ми някой, ако види,
ще може ли греха ми, да прости?...
Но аз не съм виновен, че се спука
проклетият и стар пластмасов съд.
Ракията изтече. Боже! Мъка!
Дано поне да я опитат във Отвъд...
Сега скърбя за нея и не вярвам,
че мен изобщо тя не пожела.
Душата ми от болката се спарва.
Ракията до капка се разля.