23 нояб. 2017 г., 11:29

В три през нощта

424 0 0

С гръм и опечалено

времето пада зад стола.

После,

след пауза концентрация,

шумолящо и търсещо,

хлебарките плъзват

иззад четирикрилния гардероб.

Той е огромен

и зад кафявата му тайна

се е стаило цяло пълчище.

То чака.

Чака да изсънувам

шарените пиеси

и да се гмурна в черното

на някой кошмар.

Раздразнена и засегната,

че някой с влажни челюсти

е накърнил заветния ужас

и, впивайки зъби в плътта му,

го е разкъсал на части,

сънена и ядосана,

протягам ръка

и взривявам мрака

с едно изщракване

на електрическия ключ.

После

започва да вали.

А четирикрилният гардероб

стои насред стаята

с цели четири криле

и все не може да литне.

 

25.05.1997

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....