23 нояб. 2017 г., 11:29

В три през нощта

426 0 0

С гръм и опечалено

времето пада зад стола.

После,

след пауза концентрация,

шумолящо и търсещо,

хлебарките плъзват

иззад четирикрилния гардероб.

Той е огромен

и зад кафявата му тайна

се е стаило цяло пълчище.

То чака.

Чака да изсънувам

шарените пиеси

и да се гмурна в черното

на някой кошмар.

Раздразнена и засегната,

че някой с влажни челюсти

е накърнил заветния ужас

и, впивайки зъби в плътта му,

го е разкъсал на части,

сънена и ядосана,

протягам ръка

и взривявам мрака

с едно изщракване

на електрическия ключ.

После

започва да вали.

А четирикрилният гардероб

стои насред стаята

с цели четири криле

и все не може да литне.

 

25.05.1997

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...