С гръм и опечалено

времето пада зад стола.

После,

след пауза концентрация,

шумолящо и търсещо,

хлебарките плъзват

иззад четирикрилния гардероб.

Той е огромен

и зад кафявата му тайна

се е стаило цяло пълчище.

То чака.

Чака да изсънувам

шарените пиеси

и да се гмурна в черното

на някой кошмар.

Раздразнена и засегната,

че някой с влажни челюсти

е накърнил заветния ужас

и, впивайки зъби в плътта му,

го е разкъсал на части,

сънена и ядосана,

протягам ръка

и взривявам мрака

с едно изщракване

на електрическия ключ.

После

започва да вали.

А четирикрилният гардероб

стои насред стаята

с цели четири криле

и все не може да литне.

25.05.1997