Nov 23, 2017, 11:29 AM

В три през нощта

  Poetry
419 0 0

С гръм и опечалено

времето пада зад стола.

После,

след пауза концентрация,

шумолящо и търсещо,

хлебарките плъзват

иззад четирикрилния гардероб.

Той е огромен

и зад кафявата му тайна

се е стаило цяло пълчище.

То чака.

Чака да изсънувам

шарените пиеси

и да се гмурна в черното

на някой кошмар.

Раздразнена и засегната,

че някой с влажни челюсти

е накърнил заветния ужас

и, впивайки зъби в плътта му,

го е разкъсал на части,

сънена и ядосана,

протягам ръка

и взривявам мрака

с едно изщракване

на електрическия ключ.

После

започва да вали.

А четирикрилният гардероб

стои насред стаята

с цели четири криле

и все не може да литне.

 

25.05.1997

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...